По повод актуалните ми сивотии

Тъгата на жените излязла през порите…

не могат да се саморазрушат

сякаш изпълняват мисия,

докато мъката не избие през очите им като рани

и не свие телата им до размера на големи сълзи.

Горда Тя преминава,

недокосва земята

върви по безплътни мостове –

жестока царица

от спазми

и сила.

част от стихотворение на Александър Захариев

young lovers

young lovers

trapped in the realms
of them sweeten
late
cold
foggy
gloomy
autumn
mornings

It’s enough for me to sense
his warmth

It’s enough for me to sense
his parfume,
a perfect mixture of the smell of his skin
and what’s beyond

the morning
dressed in rain
pours purity
insanity
la passion

a shadow falls on the clean sheets
smiles,
smiles found salvation
in the adolescence

when animals in me

scream in silence
like tears
stolen with kisses

when my body
suddenly becomes
a beautiful
painting

when he shines
with all his
existence
made of sonats and honey

scatter me

swear me dust
with your eyes

sparkles

go through my neck
reigning with
„sickly sensibility“

the feeling will flow

which waves
will crash in our
veins

„sucking all the marrow
of my life“

until the day when
i will wait the sun
paralysed

Imagine being trapped
in this morning

alone

drowning in bittersweet
mémoires imaginaires

Това нещо,наподобяващо „поезия“ снощи ме мъчи цяла нощ.
Как ми идват тия бръмбари в главата в 5 часа сутринта?
Както и да е.Влюбено ми е.
Френското е виновно.

 

Seems that I have been held, in some dreaming state
A tourist in the waking world, never quite awake
No kiss, no gentle word could wake me from this slumber
Until I realise that it was you who held me under

Felt it in my fist, in my feet, in the hollows of my eyelids
Shaking through my skull, through my spine and down through my ribs

No more dreaming of the dead as if death itself was undone
No more calling like a crow for a boy, for a body in the garden
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love with the wrong world

And I could hear the thunder and see the lightning crack
All around the world was waking, I never could go back
Cos all the walls of dreaming, they were torn right open
And finally it seemed that the spell was broken

And all my bones began to shake, my eyes flew open
And all my bones began to shake, my eyes flew open

No more dreaming of the dead as if death itself was undone
No more calling like a crow for a boy, for a body in the garden
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love with the wrong world

Snow White’s stitching up the circuitboards
Synapse slipping through the hidden door
Snow White’s stitching up the circuitboard

No more dreaming of the dead as if death itself was undone
No more calling like a crow for a boy, for a body in the garden
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love with the wrong world

Snow White’s stitching up the circuitboards
Synapse slipping through the hidden door
Snow White’s stitching up the circuitboard
Synapse slipping through the hidden door Seems that I have been held, in some dreaming state
A tourist in the waking world, never quite awake
No kiss, no gentle word could wake me from this slumber
Until I realise that it was you who held me under

Felt it in my fist, in my feet, in the hollows of my eyelids
Shaking through my skull, through my spine and down through my ribs

No more dreaming of the dead as if death itself was undone
No more calling like a crow for a boy, for a body in the garden
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love with the wrong world

And I could hear the thunder and see the lightning crack
All around the world was waking, I never could go back
Cos all the walls of dreaming, they were torn right open
And finally it seemed that the spell was broken

And all my bones began to shake, my eyes flew open
And all my bones began to shake, my eyes flew open

No more dreaming of the dead as if death itself was undone
No more calling like a crow for a boy, for a body in the garden
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love with the wrong world

Snow White’s stitching up the circuitboards
Synapse slipping through the hidden door
Snow White’s stitching up the circuitboard

No more dreaming of the dead as if death itself was undone
No more calling like a crow for a boy, for a body in the garden
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love with the wrong world

Snow White’s stitching up the circuitboards
Synapse slipping through the hidden door
Snow White’s stitching up the circuitboard
Synapse slipping through the hidden door

Болно.Болно.Болно.Болно.Болно.
ми е

perfect darkness is all i need to see или как музиката си играе с мен…и аз с нея

Етикети

От тия вечери,в които седиш и се чудиш от къде да започнеш започнатото.
Понякога си даваме сметка,че очакваме прекалено много.
Прекалено много е много,затова е и очакване.
Очакваш неочакваното очаквано.

Perfect memories fall down like ashes.

Първо те прерязва с остро или тъпо чувство.Оставя ти отворена рана,през която да навлязат бактерии,обикновено нежелани мисли.Довеждат до линеене.
Фаза на оскверняване на рутината.
Тук или там.Трябва да избереш къде да бъдеш.
Трудно е да поддържаш двойнствеността „вътре-вън“.
А какво остава за“напред-назад“; „нагоре-надолу“, „наляво-надясно“ ?

Изхвърляйки  предрасъдъкът компас,просто се оставяш да паднеш.
Но в спокойни води.
Да се оставиш на водата да те носи и от там да полетиш.
Където Ти самият си метафора за  ума и сърцето,които водят война.
Жертвите са много-главоболие,безвременание… неприятна подпухналост.

Поддържането на пулса със спомени не е хубаво.Разсъдъкът страда.
Сърцето се пълни с болна кръв.

Хоризонта ни се замъглява и променя.Понякога намираме хора в нашата мъглявина.И те са просто странници,търсейки спасение.Но ти нямаш нужда от допълнителна инфекция.Раната има нужда да диша.Остави я отворена.

Но истината е,че е достатъчно да угасим светлината на звездите за момент и да разширим зеници.
Да постоим на тъмно в неочакваността и да се изолираме от външния свят отвъд тъмнината.
Защото човек има нужда да стои на тъмно.

Feel the night air in perfect darkness, babe. Perfect darkness is all i can see.

Дишаш.
Издишаш.
Самодиханието взима връх над мисловния боклук,задържащ се там в мигренясалата ти подута глава.

Потъваш.

Оставяш се да потънеш във водата.
Остави страха за друг ден.Животът е твърде дълъг,има време да размажеш всяка една част от палитрата по душата си.

Deep water stay under. 
See it rolling over you head and just roll with it until it’s all good yeah.

Сега е момента да спреш дъха си,мъчещ се да избяга от дърветата в теб .
Всичко отплава.

Compass points out in all directions.
From this moment we over now.

Сега е момента да отвориш очи и да потърсиш светлината,вдишвайки.
Празен,очистен и с чист вътрешен хоризонт.

Водата помогна на раната ти,нали?
Мислите спряха разяждането,нали?

От сега нататък with everything we do, we gonna do it.
And everything we do ,we’re gonna do it.

Единствено,когато е тъмно сме способни наистина да дочакаме неочакваното очаквано.
То може да дойде от всяка една страна без да усетиш.
А ти ще ме питаш няма ли шанс да бъде неочаквано очакваното,когато е светло.
И аз ще ти отговоря,че няма.Светло ли е ,можеш да видиш много неща.Всичко е видимо за този,когото се е научил да вижда.Отвъд-отвътре,отсам-оттам.
Всеки ъгъл е посока,всяко блещукане е знак.
Трябва да си разбрал,че няма случайни неща.

Затова е тъмното.
За да седиш и да очакваш.
Да предизвикаш.Да ги е яд звездите,че не искаш те да светят.
Те развалят очите ти.Изкуствена светлина.Нощта е изкуствена.
Всичко вътре в теб е истинското.
От теб зависи кога светът отдъд ще е обвит с дрехи,направени от твоите мисли и цветове,а моментите ,части в кръговрата, с вкус на истинност.

Когато я почувстваш мракнината силно,
денят ще светне.
Няма да ги има тия изкуствени звезди,изнасилвайки окото.
Наистина ще си поискал да дойде ясен ден,
прегръщащи лъчи.

И в това се състои простичкото.
Просто затваряш очи,отпускаш се,потъваш и единственото,от което се нуждаеш е

просто един дъх.

Защото моментите са моменти,колкото и моментни да са,но единствено, когато си готов да се впуснеш и се реконструираш да вкусиш истински от тях.

What is love? There is nothing in the world, neither man nor Devil nor any thing, that I hold as suspect as love, for it penetrates the soul more than any other thing. Nothing exists that so fills and binds the heart as love does. Therefore, unless you have those weapons that subdue it, the soul plunges through love into an immense abyss.

The Name of the Rose by Umberto Eco